Астигматизмът е аномалия в пречупващата способност на окото, при която двата перпендикулярни меридиана на роговичната повърхност пречупват с различна сила. Като резултат образът, който се получава върху ретината, е неясен. Пациентите се оплакват от неясно зрение при гледане на близо и далече. Често има главоболие и чувство за тежест в очите. След пренатоварване може да се появи гадене и световъртеж.
Най-често астигматизмът е наследствен и се дължи на аномалия в пречупвателната способност на роговицата. Друга причина би могло да бъде нарушена пречупвателна способност на лещата. Като цяло за неправилния астигматизъм може да има няколко причини:
• Травми на роговицата;
• Възпалителни заболявания на роговицата (кератити);
• Напреднал кератоконус (заболяване на роговицата).
Рискови фактори
Астигматизмът е заболяване, което се проявява или по рождение, или в хода на израстване на оргамизма и дооформяне на очните ябълки.
• Деца на родители, които имат астигматизъм. Но развитието му при такива деца не е задължително;
• Късогледство и далекогледство – често са съпътствани от астигматизъм;
Заболявания, засягащи роговицата и нарушаващи нейната нормална повърхност.
В какво се изразяват болестните промени при астигматизмът?
Диоптричният апарат на окото се състои от няколко прозрачни и пречупващи елементи: роговица, вътреочна течност, леща и стъкловидно тяло. Всяка от пречупващите среди притежава собствен коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности, при което се получава много сложна оптична система. Най-просто роговицата може да се раздели на хоризонтален и вертикален меридиан. При нормални условия съществува слаба разлика в тези две кривини. Обикновено вертикалният меридиан е по-силно пречупващ спрямо хоризонталният с 0.5-1 диоптъра. Когато астигматизмът е от този порядък, се нарича физиологичен и не е необходима корекция с очила. Когато тези диоптри са по-големи тогава се говори за патологичен астигматизъм и е необходимо да се коригира.
Симптоми на астигматъзмът
Пациентите се оплакват от неясно зрение при гледане на близо и далече. Често има главоболие и чувство за тежест в очите. След пренатоварване може да се появи гадене и световъртеж.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата астигматизъм се поставя от специалист офталмолог.
Използват се следните методи за диагностика на заболяването:
• Скиаскопия – изследване на цялостната пречупвателна способност на окото чрез регистриране на промените в зеничната сянка. Днес този метод е заместен от автоматизирани скиаскопи;
• Автоматична рефрактометрия – измерване на пречупващата сила на очите посредством напълно автоматизиран апарат. Разчита се на по-голяма точност на резултатите, получени от него;
• Кератометрия – изследва повърхността и дебелината на роговицата.
Лечение на астигматизмът
Корекцията на астигматизма се извършва чрез очила с цилиндрични стъкла, които пречупват само в една ос, а в перпендикулярната й ос – не. Когато астигматизъм е коригиран с други рефракционни аномалии (далекогледство или късогледство) корекцията се извършва чрез комбинация от сферично ( + или -) и цилиндрично стъкло. Неправилният астигматизъм може да се коригира с контактни лещи.
Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?
Най-важната мярка за поддържането на комфортен начин на живот е прилагането на избраните съвместно със специалиста офталмолог коригиращи методи. Независимо дали сте се спрели на очила или контактни лещи, би трябвало винаги, когато имате необходимост от корекция (обикновено това е времето, когато не спим), да ползвате оптичните коригиращи средства.
Image by brgfx on Freepik
