• Слаба пречупваща сила на оптичните очни среди;
•„Малко око” – по къса предно-задна ос на очната ябълка.Далекогледството бива 3 степени:
• Слабо – до 2 Д (Диоптъра);
• Средно – от 2 до 5 Д;
• Силна – над 5 Д, която се среща сравнително рядко.
Окото с нормална рефракция се нарича Еметропично. При него образът на наблюдавания обект, независимо дали е близък, или далечен, се формира върху ретината. Благодарение на акомодацията лещата променя постоянно формата си и съответно пречупвателната си способност, в зависимост от разстоянието, на което се намира наблюдавания обект, така че да се запази ясния образ.
Когато образът на наблюдавания обект не се формира върху ретината, зрението е замъглено, неясно. Състоянието се нарича аметропия или рефракционна аномалия. Понятието аметропия обобщава всички рефракционни аномалии: хиперметропия, пресбиопия, миопия и астигматизъм. Коригирането на тези аномалии става чрез корекционни стъкла, контактни лещи или рефрактивна хирургия.
Хиперметропията е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората. При това състояние фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея. В резултат на това и далечните и близките обекти са замъглени.
Младите пациенти с тази рефракционна аномалия виждат ясно надалеч чрез спонтанно, неосъзнато напрягане на акомодацията при поглед надалече и съответно при поглед наблизо. Това продължителното пренапрягане на акомодацията (четене например) води до умора на очите и поява на оплаквания от страна на пациента:
С напредване на възрастта обаче акомодацията отслабва и зрителната острота започва да се понижава и пациентът се нуждае от корекция най-напред наблизо, а впоследствие и надалече.
Лечение на хиперметропията